На ръба на тая пропаст беше ти.
Само в теб намирам части, които смятах за завинаги загубени.
Носиш в себе си аромата на разпилян ден, но не напразно, а изгубен, защото времето спира, когато си в главата ми.
И няма значение, защото будиш мои части от дълбокото им забвение, много много отдавна заровени.
Палиш фитил отвъд плътта, отвъд страстта, нещо първично и истинско извън реалността дори.
Толкова е красиво в главата ми, не искам да го нарушавам, вкарвайки го в битието ни.
Нека срещнем само душите си, може и насън; да не казваме на съзнанията си, за да не го развалят.
Ако мога да те докосвам, искам да е без да те счупя, толкова нежно, че дори да не знаеш, че ме има.
Ще те гледам кротко и ще се любувам, защото най-съвършено е нещо преди да го случиш.

What happens is not as important as how you react to what happens.

All suffering originates from craving, from attachment, from desire.

People can be cruelest to those they love.